Тържество по случай 55-годишнината от създаването на СВУБИТ

Дешифровката на записа е направена от студентите от І курс ББ, редовно обучение

П. Петров (водещ):

Уважаеми гости,

Започва тържеството по случай 55-годишнината от създаването на училището ни!

За посрещане на знамената – на Република България, на Европейския съюз и на нашето висше училище, моля, станете. Благодаря!

Уважаеми господин Ректоре,

Уважаеми господин Министре,

Уважаеми гости,

Скъпи колеги,

Скъпи настоящи и бивши студенти на нашето училище,

Разрешете ми да открия тържеството по случай 55-годишнината от създаването на Държавния библиотекарски институт (ДБИ), който днес вече е Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ). Разрешете ми с удоволствие да предоставя думата на Ректора на нашето училище проф. Стоян Денчев, доктор на икономическите науки.

Ст. Денчев:

Господин Министре,

Господин Местан,

Драги гости,

Колеги,

Скъпи студенти,

„Виждам по-далеч, защото стоя на раменете на гиганти” - това са казали най-известните ученици за своите предшественици. Бих искал да перифразирам и да дам нова идея на тази мисъл: „Една историческа репутация е стойностна, когато има днешно потвърждение” (Андрей Пантев). За СВУБИТ, за Специализираното училище по библиотекознание и информационни технологии, това също е вярно. Днес ние сме на предни позиции в подготовката на професионалисти в библиотечното дело, книготърговията и информационните дейности в широкия спектър на приложението им и сме готови да признаем заслугите на много от присъстващите тук и на напусналите ни вече първостроители на библиотечното образование в България. Свързваме името на училището както с подготовката на специалисти за разпространение на книгите, така също и с обучението на информационни работници. Приемственост, но и промяна в бъдеще - е линията на нашето самочувствие. Днес тук ни събра общата почит към ДБИ и правоприемника му СВУБИТ. Тук винаги е била разпалвана любовта към книгата и знанието, толкова важни за съвременната цивилизация.

Забравата на миналото е най-лесният начин да оставим някой друг да контролира бъдещето. За да не се случи това, ще припомня накратко историята на ДБИ, която е извор на днешните ни успехи. В далечната 1950 г. по идея и с активното участие при реализирането й от страна на К. Калайджиева, тогава завеждащ отдел „Библиотеки” в Комитета за наука, изкуство и култура, е създаден Държавният библиотекарски институт. Макар и като полувисш институт той бързо се утвърждава и отстоява високия си обществен престиж. Първата учебна година на студентите в ДБИ започва точно преди петдесет и пет години под покрива и с майчината подкрепа на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” - сред богатите книжни фондове и най-добрите й специалисти. За кратко време училището става желано място за ентусиасти на библиотечната професия в България и особено след назначаването на Ценко Цветанов за директор, възможно най-подходящия за тази дейност, известен като писател, библиотековед и библиограф. Негови съратници са, на първо място, професор Тодор Боров, а сред преподавателите – Борис Десев, Христо Тренков, Дора Кършовска, Дора Ганчева и мн. др. Благодарение на участието на тогавашните ръководители на ДБИ в Международната библиотечна асоциация ИФЛА са създадени и продължават да се поддържат връзки с колеги от цял свят. Преподавателският състав на нашето училище през годините включва специалисти главно от Народната библиотека и библиотеката на БАН, по-късно и от създадената Катедра по библиотекознание и библиография в СУ „Св. Кл. Охридски”. Постоянното осъвременяване на учебните планове и програми също дава високо качество на образователния процес. В отговор на предизвикателствата на новото време по идея на г-жа Тодора Топалова през 1969 г. е открита специалността „Научна информация”. След правителствено постановление за стимулиране на книгоразпространението през 1978 г. е създадена и специалността „Книгоразпространение”. Важен е и подборът на кандидат-студентите. В някои години те са достигали и до 3000. А за последните приемни изпити в СВУБИТ за учебната 2005-2006 година кандидатстваха средно по 25 души за едно място.

А сега да обърнем поглед към моите предшественици. С усилията на г-жа Т. Топалова е построена и открита през 1977 г. тази модерна сграда, макар че и тя вече ни отеснява - и не само като брой на учебни зали и работни места, а и като условия за разгръщане на амбициите ни като висше училище на XXI век. По нейно време професионалното развитие на преподавателите се подпомага със специалисти в Ленинград и Москва от бившия Съветски съюз, от Франция и Германия. Около 63 души, завършили ДБИ с отличен успех, са получили висше библиотечно образование в институтите по култура в тогавашния Ленинград и Москва. Днес те са водещи специалисти в библиотечното дело в България, имат важни научни и учебни публикации и високи държавни и обществени награди. По договори за обменни групи със сродни институти в чужбина ежегодно са осигурявани учебни практики за запознаване с постиженията на други страни в областта на библиотечното дело в бившата Чехословакия, Германия, Полша, бившия Съветски съюз и други страни. Приемани са чуждестранни колеги от Норвегия и Гърция. Водещи принципи на екипа на г-жа Т. Бончева и Л. Георгиев са високият професионализъм на кадрите, сътрудничеството в името на общия успех, коректността, етиката между партньорите, чувството на колегиалност. П. Петров е избран за директор на ДБИ в изключително трудно и сложно време - началото на промените в България след 10 ноември 1989 г., когато бушуват горещи политически страсти и се извършват радикални промени. Успех на ръководството тогава е съхраняването на института и интегрирането му към по-висшите институти, към съответните университети. Откликва на първо място - и с голяма благодарност казвам това - ръководството на Великотърновския университет. Тогавашният ректор - доц. Попов, доц. Ст. Буров, доц. Ив Харалампиев, сега професор Ив. Харалампиев и ректор на университета, с пълно разбиране и необходимата помощ откликват на нашата молба. Създава се координационен съвет, който осъществява методическото ръководство на учебната работа. Атестират се преподавателите в Полувисшия институт по библиотечно дело, привличат се и хабилитирани лица. Студентите получават възможност да продължат образованието си във Великотърновския университет, като се признава обучението им в института като база. В резултат на интеграцията с Великотърновския университет се открива Катедра по библиотечно образование, с която и до днес връзките са близки и плодотворни.

Доц. д-р Свободозаря Габровска е първият хабилитиран преподавател, доцент по теория на научната информация, отначало заместник-директор по научно-учебната работа. Тя поема отговорността и успява със съдействието на колегите да запази института като самостоятелно уникално учебно заведение, особено като се имат предвид апетитите за сградата. Институтът се преобразува във висше учебно заведение и самостоятелен колеж през 1997 г. Въведена е нова специалност, съответстваща на обществените потребности – Информационни технологии, за първи път в България. Привлечени са като преподаватели най-добрите специалисти в областта на информатиката, информационните и комуникационните технологии.

Каква е сегашната ситуация? Учебните планове за бакалавърска и магистърска степен са в съответствие с европейските и световни стандарти, с държавните изисквания и потребности, с пазара на труда. Завършилите специалисти притежават и теоретични знания, и практически умения, за да са конкурентоспособни както в България, така и в чужбина. В СВУБИТ като база работи и Специализираният научен съвет по информационни науки и наукознание към ВАК. За нас е чест и възможността да присъждаме звание „доктор хонорис кауза” и „почетен професор” на личности с авторитет и заслуги към българската книжовност и култура и към училището. Такива наши лауреати са: писателят акад. А. Дончев, поетът Л. Левчев, г-н С. Сакскобургготски, г-н Вл. Бучковски - министър-председател на братска Македония, г-н И. Папазов и доц. д-р Св. Габровска.

Държа на всички да съобщя, че почетното връчване на званието „доктор хонорис кауза” на Иво Папазов ще се извърши след 20 ноември, тъй като в момента е в чужбина и изнася концерти в Америка. Каня всички на тържеството по случай неговото удостояване.

Днес СВУБИТ вече има свое издателство. То носи професионално най-скъпото ни название - „За буквите (О писменехъ)”. Училището издава едноименен уникален вестник, а заедно с Великотърновския университет – и сп. „Издател”. Излизат годишните ни трудове, а също и материалите на провежданата в НДК традиционна национална конференция на 1 ноември - Деня на будителите, който е официалният ни празник. Отпечатани са много книги на наши преподаватели, които вие знаете и ползвате. Можете да ги видите в нашата библиотека. Укрепват връзките ни с държавните институции като Министерството на образованието и науката и Министерството на културата, с Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Централната библиотека на БАН, университетската библиотека на СУ„Свети Климент Охридски”, с други библиотеки в София и страната, с катедрата „Библиотекознание и информационни науки и културна политика” на СУ. Постоянна грижа е модернизирането на материалната база. Благодарение на установените много добри отношения с Фондация „Отворено общество” навремето в института е създаден първият компютърен кабинет. Днес разполагаме с най-модерна техника, а с последните си придобивки Библиотечно-информационният ни център може да сравни с най-авторитетните институции в Европа и света.

Няколко думи за перспективите. Както знаете, аз действам винаги в рамките на възможното и се старая да не пропусна, а също да провокирам и стимулирам най-добрите възможности. Когато през 2002 г. поех поста на ректор, целта ми бе да направя мост между позитивния консерватизъм на училището и новаторските идеи, които нося от богатия си опит на информационен специалист и управленец. Не случайно запазихме над входа на сградата надписа „Държавен библиотекарски институт”, а в сайта – думата колеж. Нека хората да знаят къде е началото на СВУБИТ. Като ръководител се старая да развия потенциала на всички от екипа си, както и на преподавателите, служителите, студентите. Изисквам професионализъм и сериозно отношение към работата, действие и творчески подход. Само така се постигат реални резултати и се печелят доверие, авторитет и признание. По отношение на бъдещето на висшето училище виждам две възможности – самостоятелен път или път в рамките на асоциация от български и чуждестранни висши училища със същия профил. Това би било ново явление във висшето образование в света с обща инфраструктура и съвместно провеждане на учебни курсове. Естествено е този процес да включва нови специалности, породени от обективните потребности в областта на обществените комуникации, вкл. библиотечни, включването на една нова сфера, медиаторство, а също и разширяване на информационното брокерство. СВУБИТ може да стане балкански център за обучение на библиотечно-информационни специалисти. Ние вече привличаме чуждестранни студенти от Балканския регион и имаме 25 студенти от Македония с тенденция да станат два пъти повече. При нас учат млади хора от Казахстан, Сърбия и Черна гора и Албания. Сега работим по интегрирането ни в европейското пространство на висшето образование. Професионалната реализация на възпитаници на СВУБИТ е много добра. Много от завършилите вече заемат отговорни постове в държавната администрация и в частния бизнес, в авторитетни институции, работят в архиви и документални центрове на вестници и списания, на издателства, медии, фирми и компании от държавния и частния сектор, библиотеки и информационни центрове, в книжарници. Сегашните ни студенти участват активно в учебния процес. Макар че винаги може повече, за което ние трябва да създаваме и подходящата мотивация. Младите хора днес са амбициозни, по-адаптивни и самоуверени, но са същевременно и отговорни, свободолюбиви и самостоятелни, не се страхуват да изразят мнението си. По-агресивни са, борбени, действени, умеят да преследват и постигат поставените си цели. Това е т.нар. интернет поколение. То има пред себе си океан от информация. И кой, ако не ние, ще го учи да плува състезателно в него, а не в плитките води на закътаните лагуни. Глобализацията и другите съвременни процеси във всички области на социалния живот предизвикват разпад на традиционни ценности. Появяват се нови ориентири за човека, рязко се сменят приоритетите. От нас също зависи всичко това да води към прогрес. Библиотеките се превръщат в съвременни обществени центрове за информация и култура. Трябва да се очакват значителни успехи в резултат от развитието на новите технологии и динамиката на проблемите и интересите на ползвателите им. Затова трябва да работим упорито за издигане на библиотечно-информационния специалист, който в истинския смисъл на думата ще бъде незаменим консултант в търсенето на необходимите за потребителя информации.

По дефиниция библиотечно-информационните специалисти са най-знаещите хора, организирани, делови и умеещи да систематизират, да подреждат, да ориентират в източниците на знания, да подават най-важната информация. Тази тяхна роля още не е адекватно оценена от обществото у нас. Но ние ще се равняваме по развитите страни, където библиотекарят е много уважаван и ценен за обществото специалист. Вярвам, че и при нас ще стане така в резултат от цялостното развитие на страната. Нашите възпитаници ще поемат функциите на консултанти, информационни брокери, навигатори за ориентация на читателя в качествената, най-ценната и необходима информация. Но в библиотечното образование ще съществуват и традиционни дисциплини, които дават фундамента на професията паралелно с информационните и комуникационните технологии. Успоредно и успешно се развиват процесите на модернизация на класическите библиотеки и съчетаването им с виртуални и електронни библиотеки.

В заключение с няколко думи бих могъл да обобщя казаното дотук. Държавното висше училище по библиотекознание и информационни технологии е една българска образователна и културна институция, която по естествен начин е свързана с бъдещето на страната. А тези, които желаят да получат висшето си образование при нас, трябва да заслужат правото да се нарекат възпитаници на нашето висше училище. Да ни е честит днешният празник! Благодаря за вниманието.

П.Петров:

Ректорът на СВУБИТ професор Ст. Денчев, доктор на икономическите науки, ще прочете решение на Академичния съвет за награждаване на доц. д-р Св. Габровска с почетно звание “почетен професор”.

Ст. Денчев:

Уважаеми колеги,

Драги гости,

Скъпи студенти,

На 29 септември 2005 г. се проведе заседание на Академичния съвет на СВУБИТ. По т. 1 от представения дневен ред е постъпило предложение: докладна записка до Ректора, тоест от мен. Във връзка с 55-годишния юбилей на ДБИ, чийто правоприемници са изредените училища до СВУБИТ, и във връзка с 35-годишната преподавателска дейност на доц. д-р Св. Габровска в училището и на основание на чл. 82, ал. 7 от Правилника за устройство на дейността на училището, се гласува и прие единодушно на Св. Габровска да бъде присъдено почетното звание “почетен професор”.

Ще прочета кратко представяне на доц.-д-р Свободозаря Габровска. Тя е родена в Русе на 05.10.1937 г. Завършила е средното си и висше образование в София - руската гимназия и СУ. Трудовата й дейност е свързана с БАН и СВУБИТ, правоприемник на библиотечния институт. От 1963 до 1993 г. тя работи в Центъра за научна информация на БАН, последователно като специалист, завеждащ отдел “Информация на българската наука” и ръководител на звеното (1971-1992). Била е научен секретар на обединението Централен научен институт с централен архив и библиотеката на БАН. Под нейно ръководство БАН се утвърди като модерен информационен център в Европа. Четири мандата доц. д-р Св. Габровска е член на борда на Европейското сътрудничество по информация и документация на обществените науки; член е на Съвета на МИСОН и един от нейните създатели; експерт на ЮНЕСКО; член е на Комисията за информация по обществените науки и Комитета за преработка на УДК в социалните науки. Доц. д-р Св. Габровска активно участва в дейността на Националната система за научна информация и като член на Съвета за развитие, и като учен в научни разработки за нейното усъвършенстване и развитие. През 1992 г. постъпва в полувисшия институт чрез конкурс като заместник-ректор по учебно-научната дейност От 1994 е негов ректор до преобразуването му в Колеж по библиотечно дело. През 1997 г. тя става негов първи ректор. На този пост е до декември 2002 г. Днес е главен научен секретар на СВУБИТ.

От учебната 1970/1971 г. до днес, в продължение на 35 години, тя е преподавател в училището - хоноруван и щатен, като чете основните дисциплини: “Основи на информационните науки” и “Информационна политика”. Същите курсове тя чете и във Великотърновския университет. Тя е сред основателите на катедра “Библиотекознание и научна информация” в университета, научен ръководител и координатор на бакалавърската програма “Информатика” и магистърската програма “Управление на информационни системи” на Великотърновския университет и на колежа. Стотици са студентите от двете висши училища, които е обучавала. Броят на ръководените от нея дипломанти надхвърля 300. Същевременно е била научен ръководител на 8 докторанти, седем от които успешно са защитили дисертации, а осмият е в процес на защита. Десетгодишният период, през който доцент Габровска ръководи училището, е изключително труден, но успешен. Свързан е с решаването на много проблеми. Искам да отбележа нейния принос за развитието на висшето училище. Тя има изключителни заслуги за запазването и преобразуването на полувисшия институт в самостоятелно висше училище – колеж по библиотечно дело, както и за изграждането на колежа като нов тип висше училище с нова структура и нормативна база, с нови ръководни органи, увеличен академичен състав с хабилирани преподаватели и нови учебни планове, съхранявайки традициите на института и усъвършенствайки методологията и инструментариума на управлението на учебния процес. Искам да отбележа и друг съществен принос за пръв път във висшето образование в България. По нейна инициатива е създадена новата специалност “Информационни технологии”, съответстваща на новите потребностите на информационния век. Основана е катедра “Информационни технологии” в колежа, чиито първи ръководител е доцент Св. Габровска. Не мога да не отбележа и борбата й за съхраняване на сградата и терена от предложения на министри, бизнесмени и фондации за предоставянето й за офиси и закупуване. Държа да отбележа, че доцент Св. Габровска беше назначена за ръководител на проекта за преобразуването на колежа в специализирано висше училище. Под нейно ръководство колежът постигна устойчиво развитие с доказана модерна идентичност, европейски измерения и зае достойно място в системата за висшето образование в България.

Доцент Св. Габровска има над 160 научни труда, от които 10 книги, брошури, статии, доклади на международни форуми, научно предложени разработки, внедрени в практиката. Ръководител е на международни национални научни проекти, главен редактор и член на редколегията на редица български и чуждестранни тематични сборници. Активно участва в обществената и професионална дейност като председател на Съюза на научните и информационни работници; тя е член и главен секретар на управителния съвет на Българската асоциация на информационната индустрия. Многостранната организаторска, управленската, научноизследователска, преподавателска и международна дейност на Св. Габровска са получили достойно признание. Тя е носител на орден “Кирил и Методий І ст. златен” и на други държавни ордени, медали и почетни грамоти на международни организации. Член е и научен секретар в продължение на 10 години на Научния съвет по научна информация и наукознание при ВАК.

Това е кратката справка - представяне на доцент Св. Габровска.

Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, като взе предвид големите заслуги за развитието и утвърждаването на нашата алма матер, удостои д-р Свободозаря Габровска с почетното научно звание “почетен професор” на нашето училище.

Заповядайте.

Това е почетният знак на професора. Почетен професор на нашето училище. Заповядайте.

И още една диплома. Онази е за внуците, а тази - за вас, да си я пазите. Уважаема доцент Св. Габровска, позволете ми от името на вашите триста дипломанти да ви честитя почетното звание “професор”, да ви пожелая здраве и много творчески успехи и знайте, че винаги ще си спомняме с най-добри чувства за вас, за вашата всеотдайност, за вашата искреност, за вашето приятелство. На добър път!

П. Петров:

Предоставям думата на г-жа доц. д-р Габровска, почетен професор на нашето училище.

Св. Габровска:

Уважаеми господин Министър,

Уважаеми господин Ректор,

Уважаеми гости,

Скъпи колеги,

Студенти и възпитаници на нашето висше училище,

Дами и господа,

Приятели,

В живота на всеки човек има вълнуващи и щастливи моменти. Такъв миг в моя житейски път е днешният. Разрешете ми да изразя моята най-голяма и искрена благодарност към ректора – проф. Ст. Денчев, и към Академичния съвет, които ме удостоиха със званието “почетен професор”. Особено съм щастлива, че то ми се връчва на това мило тържество, посветено на 55-годишния юбилей от създаването на ДБИ, днес СВУБИТ. Чувство на законна гордост ме изпълва, че аз и екипът, с който работих в продължение на десет години, сме оставили трайна диря в историческото развитие на висшето училище, което е истински духовен център на българската култура, център на книжнината, знанието, информацията. Този факт, сам по себе си, е изключително важен в информационния 21-и век, когато се изгражда един нов свят без граници, без разлика на географски ширини и етнически пространства. Това е светът на знанието, на технологиите и комуникациите, светът на глобалното информационно общество. И ако в това общество знанието е власт и стратегически ресурс, смело можем да кажем, че образованието е стратегически процес и залог от първостепенна важност в световните политически, икономически и културни битки. Затова образованието днес става национален приоритет на всяка страна. Иска ми се да припомня думите на Жак де Лор: Образованието е между най-мощните армии за моделиране на бъдещето. Безспорно глобализацията и информационното общество поставят нови изисквания към всички елементи на висшето образование, свързани с променящата се жизнена и работна среда, под влияние на съвременните технологии и международното признание на качеството на образователния продукт. Образованието трябва да формира нов тип специалисти с адекватно информационно поведение и мислене, владеещи и използващи технологиите при решаване на проблемни ситуации и задачи, свързани със социалния и научно-технически прогрес, с развитието на личността и нейните творчески възможности. Естествено е, че висшето образование трябва да бъде в съответствие с новите императиви, за да може да се впише в глобалното информационно общество. Но не трябва да се забравя, че в името на тези императиви то не бива да става жертва на своята социално-културна мисия да създава ново знание и универсални ценности. В доклада на международната комисия за образованието на 21. век при ЮНЕСКО Жак де Лор, който е председател на тая комисия, обосновава 4 основни ръководни принципа на висшето образование. Първият принцип е да се научим да знаем да усвояваме, което означава да овладеем способността да опознаваме в дълбочина и разбираме света. Да изградим ценностна система. Вторият принцип е да се научим да действаме, да правим така, че да успяваме да бъдем градивни при всякакви условия. Третият принцип е да се научим да живеем и работим заедно, така че да участваме и сътрудничим с останалите хора във всички човешки дейности. Да се научим да бъдем. Това означава да се движим напред, като отстояваме нашите идеи и позиции. В качеството си на дългогодишен преподавател в СВУБИТ дължа да ви уверя, че качеството на образователния процес напълно отговаря на тези принципи на ЮНЕСКО и на предизвикателствата на информационното общество и е гаранция за неговия бъдещ просперитет, в който аз вярвам. Дълбоко вярвам също така, че нашето висше училище ще бъде един от мостовете на изконните български образователни традиции, датиращи от Климентовата школа, пренесени и съхранени в историческата памет на нашия народ към съвременното европейско общообразователно пространство. Попътен вятър на СВУБИТ в интеграционните процеси в това пространство. Още веднъж благодаря за високата чест да бъда първият почетен професор на висшето училище и честит юбилей на всички възпитаници колеги и студенти.

П.Петров:

Ректорът на нашето висше училище ще прочете решение за награждаване на общественици и заслужили преподаватели.

Ст. Денчев:

Скъпи гости,

Драги студенти,

Преподаватели и колеги,

Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии със заповед 130/ 14.10.2005 г. реши да се наградят за особено големи заслуги при утвърждаването и развитието на нашето висше училище и за активна съпричастност към неговата мисия, свързана с културата образованието и науката в Република България следните общественици, учени и преподаватели. Първо ще прочета заповедите и после ще връча съответните награди с почетна грамота.

Доц. д-р Даниел Вълчев - министър на образованието и науката,

Проф. Стефан Данаилов - министър на културата,

Г-н Лютви Местан - председател на Комисията за образование и наука в Народното събрание,

Г-жа Нина Чилова - председател на Комисията за култура на Народното събрание,

Акад. Иван Юхновски, председател на БАН,

Акад. Петър Кендеров, председател на Висшата атестационна комисия,

Акад. Васил Сгурев, председател на Федерацията на научно-техническите съюзи и наш преподавател,

Г-н Кирил Ананиев, зам.-министър на финансите,

Генерал-майор Евгений Манев, ректор на Военната академия,

Доц. д-р Игор Дамянов - бивш министър на образованието и науката,

Доц. д-р Станка Величкова от Комисията за образование и наука на Народното събрание,

Доц. д-р Георги Панев - бивш председател на Комисията за наука на Народното събрание,

Проф. Боряна Христова, доктор на науките и директор на Народната библиотека ”Св. св. Кирил и Методий”,

Д-р на философските науки Иван Харалампиев, ректор на Великотърновския университет,

Проф. Ани Гергова, д-р на науките, председател на Специализирания научен съвет по библиотечно-информационни науки към Висша атестационна комисия,

Проф. Валентин Станков, д-р на науките, председател на Специализирания научен съвет по наукознание и информационни науки,

Ст.н.с. д-р Радка Колева, директор на Народната библиотека “Иван Вазов” в гр. Пловдив,

Проф. Стоян Буров, д-р на науките, зам.-ректор на Великотърновския университет,

Д-р Иванка Янкова, в процедура за доцент, директор на Университетската библиотека гр.София,

Проф. Марин Ковачев от Великотърновския университет,

Г-н Владислав Горанов от Министерството на финансите,

Ст.н. с. Костадинка Калайджиева, бивш директор на Националната библиотека,

Г-жа Тодора Топалова, дългогодишен директор на Държавния библиотекарски институт,

Г-жа Лалка Мисова, бивш служител на отдел “Образование” в Министерството на културата,

Г-жа Теменужка Бончева, бивш директор на института,

Проф. д-р Любомир Глушков - преподавател,

Проф. Петър Байров - преподавател,

Г-н Ганчо Драганов - дългогодишен преподавател в Библиотекарския институт,

Г-жа Тодорка Арабаджиева - дългогодишен преподавател,

Г-жа Ана Балтова, дългогодишен преподавател,

Г-жа Виолета Божилова, дългогодишен преподавател,

Г-жа Екатерина Георгиева, дългогодишен преподавател,

Д-р Владимир Ганев, дългогодишен преподавател,

Г-н Гено Йовев, дългогодишен преподавател в Държавния библиотекарски институт и колежа.

Ректорът на СВУБИТ, т.е. аз, награждавам с почетна грамота доц. д-р Даниел Вълчев, министър на образованието и науката в Република България, за съпричастност в осъществяване мисията на училището за постигането на европейски и световни стандарти в образованието.

Г-н Министре, благодаря ви!

По решение на Академичния съвет награждавам с почетна грамота г-н Лютви Местан, председател на Комисията по образование и науки в 40-ото Народно събрание за активна подкрепа и съпричастност в осъществяване мисията на училището за постигане на европейски и световни стандарти в образованието.

Ректорът на СВУБИТ награждава с почетна грамота акад. Петър Кендеров, председател на ВАК при Министерски съвет на Република България, за съпричастност в осъществяването на училището.

Ректорът на СВУБИТ награждава с почетна грамота доц. д-р Георги Панев за съпричастност в осъществяване мисията на училището, за безрезервно сътрудничество за утвърждаване и изграждане авторитета на Полувисшия институт по библиотечно дело и преобразуването му в Колеж по библиотекознание и информационни технологии.

Ректорът на СВУБИТ награждава с почетна грамота проф. Боряна Христова, д-р на науките, директор на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” за дългогодишното и полезно сътрудничество за утвърждаването на библиотечното образование и култура.

Имам удоволствието да връча почетна грамота на моя приятел, проф. Иван Харалампиев, д-р на науките, ректор на Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” за активното и ползотворното сътрудничество, за утвърждаването на библиотечното и информационно образование в България, за организационно и методично укрепване на Полувисшия институт и на Колежа по библиотекознание и информационни технологии.

Същото удоволствие изпитвам и от връчването на почетна грамота и на проф. Ани Гергова, д-р на науките, за дългогодишното и полезно сътрудничество, за утвърждаване на библиотечното образование и професия в България.

А.Гергова:

Уважаеми господин Ректор,

Честит празник на СВУБИТ!

Уважаеми гости в йерархията,

Уважаеми приятели,

Днес можем да си честитим празник не само на училището, но и на нашата професия. Защото тя заслужава уважението, вниманието и грижата на обществото. И ние вярваме в това. Искам да поднеса приветствие и от името на Специализирания научен съвет по библиотечно-информационни науки, който ще полага усилия за израстването на всички преподаватели, които са заслужили уважението и почитта. А аз лично бих казала, че почитта към мен считам за почит към моите учители проф.Тодор Боров и Марин Василев, които ме въведоха в тази деликатна и отговорна област. Считам наградата и за почит към директорката на Държавния библиотекарски институт Тодорка Топалова, която първа ме покани да преподавам тук и преподавах седемнадесет години. Считам, че това е почит към партньорството със Софийския университет, добре представен днес тук, и специалността «библиотечно-информационни науки». Нека наистина да бъдем честити с делата си, с успехите си и със знанията си! Благодаря ви.

Ст. Денчев:

Удоволствие е за мен да наградя проф. Валентин Станков, д-р на икономическите науки, председател на Специализирания научен съвет по информационни науки и наукознание при ВАК.

В . Станков:

Приемам тази грамота не толкова като лична, колкото като признание за работата на Съвета, който ръководя. Като човек, който е минал през бизнеса, позволете ми да използвам един чисто така бизнес прийом, а именно - бартера. Приемам грамотата, а ще Ви помоля, господин Ректоре, да приемете като дарение за училището един компютър, който да послужи за оптимизиране на работата на Специализирания научен съвет. Пределно добре разбирам, че машините не могат да заменят хората, особено хората, които като нас в Съвета доказаха, че могат да бъдат един прекрасен екип, но все пак машините са нужни. Честит празник на всички! Желая здраве и успехи!

Ст. Денчев:

Почетна грамота:

Не зная дали хората, които са поставили темелите на нашето училище са тук.

П. Петров:

Един глас от миналото на ДБИ... Л.Георгиев.

Л. Георгиев:

Уважаеми г-н Министър,

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми преподаватели в СВУБИТ,

Драги гости,

Драги студенти.

Днес честваме 55 г. на ДБИ и институционализираното библиотекарско образование у нас. В 1952 г. се слага всъщност началото на едно такова образование. Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии неслучайно отбелязва тази годишнина, защото то е приемник за нас, бившите преподаватели от ДБИ, и трансформация в ново качество на ДБИ.

От тези 55 г. повече от 52 г. се падат на ДБИ, който подготви основната, активната днес част от българските библиотекари; подготви професионално научни информатори и книгоразпространители сред полувисшите учебни заведения у нас по времето на ДБИ. ДБИ минаваше за елитен институт именно заради качествената подготовка на възпитаниците си, именно заради качествената и научна, професионална, образователна подготовка. Това се дължеше и на преподавателския състав, в който лежаха такива значими имена като Борис Десев, Стефан Кралев, познати на всички библиотекари - Богомил Паунов; първият кандидат на науките по мениджмънт на разпространението Радко Стефанов; известната почти из цялата страна със своите сказки преподавателка по руска литература Светла Ленкова. Не мога да пропусна и приноса, който имат дългогодишните преподаватели, някои от тях сега бяха наградени: Дора Арабаджиева, Ани Балтова, Теменужка Бончева, Ганчо Драганов, Катя Георгиева, д-р Пенка Митрани, Офелия Йонкова, Мария Георгиева, Виолета Божилова, доц. Нина Шуманова.

За днешните студенти тези имена вероятно нищо не говорят, но за поколения българи те са нещо много конкретно. Те са много конкретно напр. и за г-жа Радка Колева - директорката на пловдивската библиотека, наша възпитаничка; зам.-директорката Анета Дончева на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“, за Ваня Грашкина - председателката на Съюза на библиотекарите, и за още много др. Даже и сега по интернет ми се обади наша възпитаничка, която работи в Националната библиотека на САЩ във Вашингтон, благодарение на дипломата си от ДБИ. За нас - бившите преподаватели от ДБИ - е много радостно, че много наши колеги са сега преподаватели във Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии: почетната проф. Св. Габровска, доц. Мария Младенова, доц. Добринка Стойкова, Нели Костова, Димитрина Михайлова, Мария Николова, Петър Петров - са били наши колеги.

За своите постижения библиотекарският институт дължи особено много на дългогодишната си директорка Тодора Топалова. В онези години тя се стремеше образователната и професионална подготовка на студентите да не изостава от промените, които настъпват в библиотечното дело. Тя бе инициатор за откриването на специалностите “научна информация” и “книгоразпространение”. Г-жа Т. Топалова направи много и за международните връзки и международната известност и признанието на ДБИ. Но най-голямата й заслуга е построяването на собствената сграда за нуждите на ДБИ. При това ние се помещавахме в таванските помещения на националната библиотека. Тя успя не само да убеди висшите правителствени фактори, но да активизира, да привлече помощта на културната общественост за това благородно дело. Беше специалист, както казват днеска, по PR.

Изводът от всичко казано до тук е, че днешните студенти на Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии могат да се гордеят, че са наследници на достойно за уважение минало. Миналото обаче е минало, настоящето е важно и то не може да не ни радва нас, бившите преподаватели в ДБИ. Осъществена е най-голямата ни мечта. Повече от 30 г. постоянна тема за нас беше прерастването на ДБИ във ВУЗ. Това днеска - вече и за наша радост - е факт.

Разширява се кръгът от прекрасния доклад на ректора, който показа конкретните, положителни, качествени изменения в образованието, които са настъпили в новото висше училище с оглед модернизирането на библиотекарската професия, с оглед изискванията на съвременното информационно общество.

Нека не звучи ласкателно, но за нас, бившите преподаватели от ДБИ, всичко това се дължи на новото ръководство и лично на ректора на СВУБИТ, проф. Стоян Денчев. Бих казал, бих казал ... и на ДБИ, и на Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии им върви на ръководители.

Ние от ДБИ вярваме, че възходът на Висшето училище ще продължи, че неговият авторитет сред висшите учебни заведения ще расте и не остава нищо друго освен да му пожелаем нагоре възход по стълбицата към вековния юбилей на Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии. Благодаря!

П.Петров:

Уважаеми колеги,

Драги студенти,

Отиваме към края на тържеството. Все пак ще дам думата на някои от нашите гости да поднесат приветствие. Има думата проф. Боряна Христова - директор на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”.

Б.Христова:

Уважаеми господин Ректор,

Уважаеми преподаватели и скъпи възпитаници на Държавният библиотекарски институт, днес Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии!

С пълно право мога да кажа Скъпи колеги, вкл. и мои колеги от Националната библиотека. За мен е висока чест днес да ви поздравя от името на Националната библиотека и да ви честитя петдесет и петгодишния юбилей. При обучението на бъдещите специалисти библиотекари преподавателите определят водещата позиция в университетската общност. В контекста на съвременното ни европейско развитие и на необходимостта от нова компетентност в областта на информационните технологии, Висшето училище си поставя високи цели при подготовката на експерти, които да се вписват в новите измерения на библиотечно-информационната професия. С всяка година нараства броят на младите хора, които желаят да продължат обучението си в най-новите специалности на училището, въведени напоследък, което го прави наистина едно много желано висше образование. За това ние, които очакваме вашите възпитаници от сърце, ви желаем да продължите по избрания път напред и нагоре.

Честит юбилей и многая лета!

П. Петров:

Както се казва и в древните писания „в началото бе словото”. Затова дадох думата на директорката на Народната библиотека. Има думата уважаемият от всички нас г-н Лютви Местан - председател на Комисията по наука и образование в Народното събрание.

Л. Местан:

Уважаеми господин Ректор,

Уважаеми академик Кендеров,

Почитаеми г-н Валери Петров,

Уважаема академическа колегия, към която - разбира се - се числят и студентите на СВУБИТ,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Уважаеми гости,

Госпожи и господа,

Ще обвържа днешния ден, днешния празник на СВУБИТ, с една крилата мисъл на Константин Костенечки, вградена във входа на градската библиотека във Велико Търново от преподаватели и студенти от Факултета по изобразително изкуство на университета „Св.св. Кирил и Методий”. Константин Костенечки казва: „Славата е като тревата, тя изсъхва; словото остава и пребъдва от род в род”.

Уважаеми господин Ректор,

Константин Костенечки, разбира се, има предвид писаното слово, но и то не би могло да оцелее, ако не бяха книгохранилищата, каквато функция през столетията чуждо владичество, разбира се, са играли и религиозните храмове, а по-късно и през възраждането читалищата, които са една много приятна реалност и от днешния модерен ден на Република България. Искрено споделям удоволствието ви, с което днес чествате петдесет и петгодишнината на училището, което провежда обучение именно в тази специализирана сфера на съхраняване и разпространение на знание. Като председател на Комисията на образованието и науката при Четиридесетото народно събрание, аз обаче ще отгранича по-особено последната от тези петдесет и пет години - тази, която датира институционалната модерност на висшето ви училище. На 10.09.2004 г. - присъствието на доцент Панов и на други колеги, с които работихме заедно в 39-ото Народно събрание ме задължава да припомня този факт - със свое решение 39-ият парламент не просто преобразува КБИТ в едноименно Специализирано висше училище. Този акт на парламента, чийто съвременник тогава имах шанса тогава да бъда, е знаменателно начало, заради което отграничавам високата тържественост на днешния ден и го правя не като израз на длъжностната си куртоазия, а защото, освен собствено престижен статус, и, разбира се, качествено образователни процеси, в този факт аз съполагам авангардното място на СВУБИТ в процеса на присъединяването на страната към европейското образователно пространство с конвертириуемата тристепенна система на висше образование: бакалавър, магистър и доктор, защото, уважаеми господин Ректоре, уважаемо академично тяло, вие оставихте в миналото уязвимостта на колежанското ни образование, чийто аналог като образователна квалификационна степен „специалист по...” отсъства в страните на Европейския съюз. Позволете ми на този ден именно да ви поздравя, уважаеми господин Ректоре, уважаеми преподаватели, именно с този факт, вие, може би, не знам дали го осъзнавате, но вие зададохте модела, по който България трябва да реформира своето колежанско образование, защото то наистина няма аналог в Европейския съюз. Убеден съм - и с това ще завърша краткото си, не съвсем краткото си приветствие - академическото тяло на Специализирано висше училище разбира отговорността на преобразуването на колежа в СВУБИТ. Убеден съм, че за вас това не е просто промяна в номенклатурата на Висшето училище, убеден съм, че за вас това ще е преди всичко една по-разширена и задълбочена научноизследователска дейност и образователен процес. Убеден съм - и тук ще очаквам вашия решителен принос - да зададете онзи модел, разбира се - научен, по който трябва да се модернизира онази много приятна реалност от вековете в нашето село - Читалището, и Библиотеката в това читалище, която - наред със съхранените традициите - да се превърне в модерен информационен център, чрез който не само в София, не само в големите градове, а и в малките населени места нашите младежи ще имат достъп до информация за всяка точка на земното кълбо. Убеден съм, че именно вашето специализирано училище ще зададе модела, по който да се модернизира и днешното българско читалище, и днешната българска библиотека.

Уважаеми господин Ректоре,

Използвам висотата на честваните днес петдесет и пет години и Ви поздравявам Вас като Ректор на СВУБИТ за европеизирането на училището чрез правилното хармонизиране на традиционното библиофилство с модерната информационнотехнологична култура в услуга на знанието и за неговото постигане! Честит празник!

Ст.Денчев:

Уважаеми дами и господа,

Преди да дам думата на представителя на президентството г-жа Людмила Антонова, позволете ми – тъй като сме модерно висше училище и в духа на съвремието - да ви прочета приветствие, което е пристигнало току-що по интернет от министър-председателя на Република България Сергей Станишев.

До проф. д-р на ик.н. Стоян Денчев,

Ректор на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии.

Уважаеми г-н Ректор,

С удоволствие поднасям своите приветствия към вас и на цялата академична общност по повод 55-ата годишнина от създаването на Държавния библиотекарски институт, днес Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии. В продължение на повече от половин век институтът преживява различни етапи на развитие, за да се превърне в престижно висше училище, което предлага на младите хора модерни специалности и възможности за творческа и трудова изява в библиотеките, информационната индустрия, в държавната и бизнес администрация, в музеите и в галериите, в книгоиздаването и в книготърговията. Хиляди възпитаници на училището работят за развитието на информационното общество у нас. Нашата уникална образователна институция съчетава по неподражаем начин високата книжовна духовност и високите информационни технологии.

Уважаеми студенти, преподаватели и служители,

Пожелавам ви много здраве, бодър дух и енергия, за да продължите да работите в полето на българската духовност за издигане на престижа на вашето училище и на българското висше образование.

Сергей Станишев, министър-председател на Република България, 18.10.2005 г.

А сега, моля, г-жа Антонова!

Л.Антонова:

За принос към подготовката на висококвалифицирани специалисти в областта на библиотекознанието и библиографията, книгознанието и книгоразпространението, информационните фондове на културноисторическото наследство и информационните технологии, както и по повод на неговата 55-а годишнина, постановявам да бъде връчен на СВУБИТ почетен знак на Президента на Република България.
Георги Първанов, 18.10.2005 г.

Заповядайте!

П.Петров:

Получени са много поздравления, които е невъзможно да бъдат прочетени. Например поздравления от Негово Величество Симеон Сакскобургготски, почетен доктор на нашето училище. Позволете ми да дам думата на проф. Ив.Харалампиев, ректор на Великотърновския университет «Св. св. Кирил и Методий».

Ив.Харалампиев:

Уважаеми г-н Ректор,

Господа депутати,

Колеги, студенти и гости!

Мислех да прочета поздравителния текст и да си свърша работата, но вие може би съзнавате в какво трудно положение се намирам след сладкодумеца г-н Л. Местан. Единственото ми успокоение е, че г-н Л Местан е възпитаник от първото висше образование на Великотърновския университет и в известен смисъл и аз като негов някогашен учител съм допринесъл за това. Благодарен съм и на сценария, че не дадохте думата на проф. А. Пантев. След него моята филологическа професура би паднала много ниско. Няма да чета, разбира се, това, което е написано, то ще остане в архивите на СВУБИТ. Искам да кажа само няколко простички човешки думи. В словото на г-н Л. Местан забелязах един глагол ’съполагам’ – чудесен глагол. За съжаление времето преся глаголите с такава представка «-съ» за съвместност. Ние продължаваме с удоволствие да съчувстваме, да съжаляваме, да съпреживяваме, но престанахме да съполагаме хубави неща. Ето, аз представлявам институция, която с удоволствие съположи хубави неща, чийто венец празнуваме днес – 55-ата годишнина на едно от най-новите висши училища у нас. Един покоен ректор на Великотърновския университет, проф. д-р Георги Димов, известен литературовед, до края на живота си много държеше на глагола сърадвам. Този глагол го има в старите тълковни речници; в съвременните го няма. За съжаление, обществото ни го изхвърли. Но аз мисля, че е хубаво от време на време да го употребяваме. Искам да кажа, че ние, преподавателите и ръководството на Великотърновския университет «Св. св. Кирил и Методий», искрено се радваме на радостта на колектива на СВУБИТ. С това висше училище лично мен ме свързват много години на съвместна работа – най-напред като дългогодишен зам.-ректор, по-късно и почти 7-годишен ректор. Благодаря на ректора, че спомена, че съм негов дългогодишен приятел, но аз съм приятел също и на удостоената с почетна професура г-жа Св. Габровска. Мисля, че имахме най-добри отношения с П.Петров и с доц. М. Младенова, която е зад мен. Това означава, че Великотърновският университет дълбоко и високо цени онова, което се прави в това висше училище, и когато ние се разделихме, тъй като в един период бяхме заедно, ние се разделихме с радост, тъй като така и трябваше да стане. Ние се радвахме, че от колежа, че от някогашния държавен библиотекарски институт се роди едно висше училище, защото ние сме благодарни и на това, което се каза в доклада - че благодарение на този колеж се създадоха онези специалности, които се занимават с книгата, най-общо казано. Още веднъж на добър час през следващите 55 години и искам да направя един малък подарък на ръководството. Моята пиарка е тук. Това не е просто букет. Цветето е бамбук, поставен в специална среда, което значи, че ще живее повече от букетите, които се поднесоха тук. Просто искаме така да бъде. Цветарите ми казаха, че бамбукът символизира дълголетие, здравина и пари. Пожелавам Ви ги, г-н Денчев!

И още нещо - една картина. Тя е дело на доц. Йордан Йорданов, преподавател в нашия Факултет по изобразително изкуство. Дано намери своето място, проф. Денчев, и да напомня за нашите чудесни връзки, които - надявам се - ще продължат и нататък. На добър час!

П.Петров:

Уважаеми колеги,

Малко дълго стана с думите, но позволете ми да дам думата на проф. Александър Федотов, зам.-ректор на най-голямото висше учебно заведение в България СУ ”Св. Климент Охридски”.

Ал. Федотов:

Бих искал да прочета паметния адрес от името на академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и, разбира се, лично от свое име.

Поздравявам най-сърдечно с 55-та годишнина от създаването на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. Какъв по-хубав повод да отбележим трайната диря, която вашето специализирано училище оставя като учебен център с трайни традиции в българското библиотечно образование? Вие и вашите колеги неуморно изграждате модерно и съвременно информационно обучение на младото поколение, което е бъдещ участник в изграждането на обединена Европа. Нека този празничен ден ви донесе много ведро настроение и удоволствие от постигнатите резултати.

Честит празник!

Ректор на Софийския университет проф. Боян Биолчев

П.Петров:

Уважаеми колеги,

Давам думата на проф. Костадинка Симеонова, директорка на Центъра по наукознание към Българска академия на науката (БАН).

К. Симеонова:

Уважаеми проф. Денчев,

Уважаеми гости, колеги, студенти, приятели!

Колективът на Центъра по наукознание към БАН ви поздравява по случай 55-та годишнина от създаването на Държавния библиотекарски институт, чиято национална, културна и образователна значимост за българското общество бе категорично потвърдена с трансформирането му в СВУБИТ. През този повече от половинвековен период училището изгради висококомпетентен преподавателски състав, който подготвя квалифицирани специалисти и е готов да посрещне новите предизвикателства на информационното общество, като същевременно ревностно работи за съхранението и разпространението на книжовното богатство на страната и на нейните вековни традиции. Възпитаниците на училището, които нерядко са стажанти и дипломанти на сътрудници на нашия център, оставят у нас отлични впечатления със своите разностранни познания в областта на културно-историческото наследство и най-модерните комуникационни и информационни технологии.Убедени сме, че това отваря пред тях възможности за професионална реализация в днешния глобализиращ се свят и им помага да утвърдят мястото на България в него. Честит юбилей, с пожелание за крепко здраве, лично щастие и нови творчески успехи!

Ще си позволя от мое име да изкажа голямата благодарност на нашия колектив и моята лична благодарност към ректора на това висше учебно заведение проф. Ст. Денчев. Тук се говори за това, че училището е модел за съвременна образователна система в България, за нов тип институционализиране. Наскоро ние създадохме общ Специализиран съвет по информационни технологии и наукознание. Проф. Ст. Денчев прояви изключителна активност, ангажираност, съпричастност и мисля, че показа нов модел на коопериране на различни научни организации в страната, за съжаление - често фрагментирани, често конкуриращи се в днешния труден свят. Смятам, че поставихме чудесни основи за бъдещо сътрудничество. Надявам се, че в тези прекрасни перспективи, които бяха очертани тук, ще се намери, специалност или дисциплина, свързани с наука, образование, технология и общество. Ние сме били преподаватели във Висшия библиотекарски институт, много наши колеги действително работеха там и според мен можем да направим нещо по този въпрос. На добър час! Благодаря Ви.

Ст.Денчев:

Благодаря за оценките от Центъра по наукознание, те са много важни за нас. За да не се притеснява г-н Вачков, най-накрая ще му дам думата и на него – в качеството си на председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения - да закрие приветствията, но сега ми позволете да дам думата на представителя на Руската академия на науките г-жа Елена Павловска. Държа да съобщя, че сред нас като гости са г-н Петрофанов, завеждащ образование и наука към Руското посолство и заместник-посланика на Република Македония в нашата страна.

Ел.Павловска:

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми гости,

Уважаеми колеги,

От името на Руската академия на науките (РАН), от името на представителството на РАН в страните от Източна Европа - Честит юбилей. Пожелаваме ви здраве и нови успехи. Тук са написани много хубави и много топли думи, няма да ги чета. Ние искаме да подарим на библиотеката на училището научни книги на руски език и научно-популярна литература.

П.Петров:

Давам думата на г-жа Радка Колева, директорка на народната библиотека „Иван Вазов”, гр. Пловдив.

Р. Колева:

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаема академична общност,

Колеги и гости на това мило тържество,

Аз също няма да чета адреса, защото и времето напредна, а и не искам да ви отегчавам. Ще го предам на Ректора. Тук са сърдечните поздрави на моите колеги за този юбилей. И пожелания за все по–напред и все по–нагоре. Аз искам да кажа само две неща. Първо – в библиотеката в момента работят 50 души библиотекари, които са завършили ДБИ и висшето училище. А от създаването на ДБИ до ден-днешен през библиотеката са минали около 400 души библиотекари. А искам да ви призная и нещо, което дълго време криех, но то явно личи. Аз имам днес двоен юбилей: чествам 55 години Държавен библиотекарски институт, който съм завършила преди 40 години. Честит празник!

Искам да подаря на ректора и на библиотеката две от последните издания на Народната библиотека “Иван Вазов” по случай 120–годишнината от Съединението. Тези две издания, преиздания, представят ценни, оригинални документи за това голямо българско събитие. Този голям букет е за преподавателите и за ректора, а по–малкия, който държи колежката, е за г-жа Топалова. Ще отидем да й връчим днес.

Ст. Денчев:

Уважаеми гости, уважаеми колеги, за да не спекулирам с търпението ви. Ще ви кажа на кой точно ще дам думата, след което ще завършим с тази част. Думата ще има сега г-жа доц. Янакиева – представител на катедрата на Софийския университет, след което ще дам думата на Ваня Грашкина – председател на нашия Съюз на библиотечно–информационните работници. Ще завърши г-н Пламен Вачков. Така че - малко търпение, моля! Разбира се, държа да кажа, че е получено приветствие от министър Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа, и още много други приветствия, които са пристигнали за нашето тържество. Има думата доц. Янакиева.

Доц. Янакиева:

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми колеги,

Драги студенти!

Имам приятното задължение от името на Философски факултет, в чиито рамки действа специалността “Библиотечно–информационни науки”, създадена от проф. Т. Боров, както каза ректорът, да поздравя СВУБИТ с неговия 55–годишен юбилей и да му връча иконата на св. Климент Охридски, патронът на нашия университет, с пожелания тази икона да ви закриля и напътства в благородната дейност за знание и книжовност. Заповядайте! А това са книги за библиотеката.

Уважаеми г-н Ректор,

Скъпи колеги!

Катедрата по библиотекознание, научна информация и политика, създадена от проф. Тодор Боров към Философски факултет на Софийски университет, Ви поздравява сърдечно с 55–годишния юбилей. Години, през които поколения библиотечни специалисти получават своето професионално образование. Години, които са начертали пътя на една институция, превърнала се от Държавен библиотекарски институт в днешното модерно Специализирано висше училище. Аз и моите колеги изразяваме дълбокото си уважение към всички вас за всеотдайността, с която възпитавате професионалисти, които допринасят за развитието и издигат престижа на нашата професия. Благодарим ви за дългогодишното сътрудничество, пожелаваме и занапред това сътрудничество да продължи за благото и за утвърждаването на обществения авторитет на нашата професия. Пожелаваме да съхраните ентусиазма си, да умножите успехите си!

П. Петров:

Давам думата на г-жа Ваня Грашкина – председател на Съюза на библиотечно–информационните работници в Република България.

В.Грашкина:

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми гости,

Драги колеги!

Изключително много се вълнувам, защото тук стоят моите преподаватели, тук стоят мои колеги, с които съм преподавала в колежа, тук стоят и мои студенти. Имаме официален поздравителен адрес от името на Съюза на библиотечно–информационните работници, професионалната организация, която обединява в себе си над хиляда библиотечно–информационни специалисти. Искам да благодаря на академичния състав, на преподавателите за това, че десетилетия наред упорито, независимо от трудностите, в които работеше колежът, създаде гръбнака на нашата професия. Това е учебното заведение, което има най–голям принос за създаването и установяването, а сега - за издигането на престижа и статута на професиите на библиотекаря, информационния специалист, книгоразпространителя. Искам да пожелая на първо място много здраве, да пожелая да продължи тази упоритост и дръзновение на нови проекти и да пожелая успехи. Ние ще ви подкрепяме във всичко. На добър час!

Сaмо една дума за моя подарък. Това е кипарис, който ще дочака, мисля, следващата сто и десет годишнина. Нека да бъде засаден в хубавия парк на колежа, който моят випуск създаде преди двадесет години.

П.Петров:

Уважаеми колеги,

Преди да дам думата на последния оратор днес – г-н Пламен Вачков, нека най-искрено да аплодираме един от доайените на българската изящна словесност г-н Валери Петров, който е сред нас. Г-н Вачков имате думата.

П. Вачков:

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми членове на академичния съвет,

Уважаеми преподаватели,

Уважаеми студенти,

Искам най-сърдечно да ви поздравя с 55-ата годишнина на висшето учебно заведение, да поздравя вас, тези, които сте носители на словото и разпространители на словото в нашата страна. Искам да пожелая преди всичко да сте здрави, да сте добри професионалисти и да ви уверя от името на новосъздадената агенция - Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, че ние ще бъдем заедно с вас в борбата за повсеместно въвеждане на информационните технологии в нашето общество. Нека това информационното общество да стане факт в нашата страна. Нашата агенция е в процес на структуриране, създадени сме буквално преди седмици, но заедно с вас реализираме тези хубави идеи за възраждане на българските читалища. В тях трябва да навлязат информационните технологии и съм абсолютно сигурен, че още следващата годишнина вашето висше учебно заведение ще бъде определено като ВУЗ, дал старта на информационните технологии в страната. Имам предвид въвеждането на информационните технологии, така че те да стигнат до всеки един член на нашето общество. Още веднъж и желая всичко най-хубаво и големи успехи. Благодаря !

П. Петров:

Скъпи приятели,

Следва последната част от нашето тържество. Думата на дядо Сионий – ректор на Духовната семинария.

О. Сионий:

Тази молитва се отслужва пред Всеподателя Бога за здраве, успех и благоденствие на цялата академична общност, на нейния ректор, на членовете на тази общност, на достойните възпитаници на тази школа през дългите години, а също така и за съвременните студенти тук и всички тези, които се трудят над библиотечното служение на скъпата ни родина. Нека се помолим Бог да ги благослови, Бог да ги укрепи, да им даде винаги високо дръзновение, което техните предци са имали, и да се радват на големите успехи и богатства, които българската библиотека дава на всички нейни верни читатели.

Благословен Бог наш, всегда, нине и вовеки и векоооооов. На Господа да се помолим. Човеколюбиви владико Господи - Боже наш. Молим ти се усърдно, погледни с милостивото око на нас, твоите раби, послушай гласа на нашата молитва, която ти принасяме с вяра, понеже сам ти, Господи, си казал всичко, което искат като молитва: вярвайте, че ще получите. И още ти си казал: Искайте и ще ви бъде дадено. Поради това и ние, въпреки че сме недостойни, се надяваме на Твоята милост; просим, не се гневи много над нас, нито спомняй нашето беззаконие, но като добросърдечен, дай ни сега Твоята благост и помилвай нас, Твоите раби, които тук седим пред Твоето лице и се молим. Чуй нашата молитва и избави ни от всички видими и невидими врагове, изпълни всичките ни просби и добри желания, защото ти си Бог наш, и Твоето име призоваваме. Прости умишлените ни и неволни грехове и нека Ти бъдат благоприятни молитвите и милостините пред Твоето владичество. Избави ни от всяка скръб, напаст и нужда, за да Ти служим достойно на Тебе, Нашия Бог, комуто се покланяме, Отца, и Сина, и Светия дух, сега и винаги, и вовеки векоооов. Молитва за светия Отец Наш и Господ. Исусе Христе, Боже Наш, помилуй и спаси нааас.

Божията благодат и милост да бъде над всички събрани на това място; успех, благоденствие и честит празник. В битността си на ректор на Софийската семинария бих искал да поздравя уважаемия г-н ректор, колегията, всички студенти от свое име и от името на колегията на СС и да поднеса и аз, на свой ред, един скромен подарък, който бих помолил г-жа Габровска да получи от семинарията. Това е една старопечатна книга, която плаче за реставрация, но аз я подарявам на вашата библиотека, защото знам, че тук ще се погрижите за нея. Тази книга моля да получите от нашия библиотекар, тъй като вие по-добре знаете, че тези книги изискват по-специален режим на пренасяне. За много години честите и благословен празник!