СЕМИНАР И РАБОТНА СРЕЩА с проф. Илая Коен -
основател и директор
на Informing Science Institute, Санта Роза, Калифорния
Информацията в сайта се публикува благодарение на студенти от І и ІІІ курс в специалност “Библиотекознание и библиография”
На 7 март 2006 г. в СВУБИТ се проведе работна среща, на която проф. И. Коен изнесе уводна лекция на тема Informing Science (вж. презентацията - .ppt). На срещата присъстваха водещи специалисти и научни работници от България, преподаватели и студенти от СВУБИТ. След лекцията се проведе дискусия. Взе се решение за основаване на Българско общество, причастно към проблематиката на науката за информирането.
По-долу са представени фрагменти от лекцията и проведената дискусия.
Проф. И. Коен:
Накратко необходимостта от Informing Science се състои в следното. Обикновено в бизнеса виждат само бизнес, в компютрите виждат само компютри. Днес тези едностранчиви схеми не работят. Сходна е ситуацията и в образователните институции. В един университет може да има всичко, но хората там никога не работят заедно. Защо? Не е, защото не искат да работят заедно. Липсва “свързващото” ги информиране. Тъкмо в това е проблемът – как да се информират хората, да информират клиентите, да се информират потребителите. И този проблем навсякъде е от едно и също естество. Решението, което предлагам, е да се съсредоточим върху проблема информинг. Това означава да осигурим информация, последователна информация в подходяща форма. Институтът по информационни технологии се опитва да бъде част от решението на проблема и по-точно - как да използваме технологиите, за да информираме. Нашите продукти са списания, конференции, книги, а ресурсите ни са хора като вас, които да правят това. Как работим? Произвеждаме всичко онлайн, безплатно. Разчитаме на хора като вас. Informing Science е трансдисциплинна наука, която събира хората от целия свят, от целия университет, от всички дисциплини в университета, които всъщност споделят, че имат един и същи проблем. Така ще можем всички заедно да дадем решение на този проблем. И как го правим? Осигуряваме безплатно знание, даваме безплатно знание и наставничество, за да помагаме, всеки един помага на другия. Второто, за което говорихме, беше, какво представлява точно науката за информирането. Каква е рамката за разбирането на различните дисциплини, които хем се противопоставят, хем и решават един и същ проблем. Какво бихте могли да направите? Едно от решенията е българското общество по науката за информирането, ако вашият английски е добър. Каним ви да бъдете рецензенти на списанията ни, на конференциите, на книгите ни. Каним ви да пишете статии за списанията ни, за книгите ни, за конференциите ни. Всичко се прави на доброволни начала. Каним ви по някакъв начин и вие да дадете от свободното си време.
Ако сте много богати, или пък сте много благородни и щедри, тогава Ви каним да станете и наши членове само за 25 долара годишно. Вие можете да направите това в уебсайта.
Каним ви да участвате в конференциите ни. Тази година конференцията е в Дания, а другата година, 2007 г., ще е в Любляна. Обсъждаме възможността през 2008 г. конференцията за Informing Science да се проведе в България.
И сега, имате ли въпроси?
Проф. Ст. Денчев:
Ако имате въпроси, моля, задайте ги на професор Коен.
Както всички чухте, това беше една начална лекция за Informing Science. Разбира се, за да се навлезе в терминологията на тази мултидисциплинарна наука, ще трябва да се прочете малко повече.
Предлагам като хора, които могат да бъдат контактни в това отношение, всички присъстващи да станем основатели на общество по проблемите на Informing Science в България.. Предлагам да отговаря за обществото професор Димитър Христозов от АУ в Благоевград и асистент Ваня Павлова от СВУБИТ. Да ги изберем.
Не виждам възразяващи. От вашето мълчаливо съгласие приемам, че току-що създадохме това общество в България. Ако някой има други предложения, моля да ги направи. Предлагам като адрес за контакти да бъде съобщаван адресът на училището. Ще направим един сайт с адресите. Като начало всички можете да се обръщате към адреса на нашето училище, където да получавате необходимата информация. Разбира се, без никакви ограничения за връзки с професор Коен.
И така, имате думата за въпроси към професор Коен.
Доц. Св. Габровска:
С голям интерес изслушах изложението на колегата Коен. Направи ми впечатление подходът, логиката и стремежът да възбуди в нас размишление по тази тематика. Аз имам и един-два въпроса с научно-прагматичен характер. Първият ми въпрос е: какво можем да включваме в категорията информиране?
И. Коен:
Това е трансдисциплина - точно определена трансдисциплина, която да разрешава точно определен проблем. А именно: да се използва информацията и комуникационните технологии, за да се информират потребителите. Това, което ни вълнува като изследователи, е как по най–добрия начин да използваме информацията в комуникационните технологии, за да информираме потребителите. Така, част от разрешаването му идва от разбирането на технологиите и на медиите. Технологията е най–лесната част от цялостния комплекс от проблеми, които изискват разрешаване. Други части са свързани с разбирането на психологията, на социологията, на това, как хората работят в групи, на масовата комуникация. Всички тези предмети като психология, социология използват информационните технологии. А на практика, което е най-интересното, се опитваме да съберем хора от различни сфери да работят по един същ проблем, който всички те споделят. Само специалистът по web, не може да разреши проблема, само психологът не може да разреши проблема. Но когато се съберат и започнат съвместна работа може да се открие добро решение. Други въпроси?
Доц. Св. Габровска:
Още един въпрос, ако разрешите, г–н професоре? Приемаме, че говорим за наука за информиране. Всяка наука има определени закони, принципи, на които се крепи нейното познание; нейното изследване има своя технология и методи. Какво бихте ни казали за принципите на тази нова научна област?
Проф. И. Коен:
Не мисля, че мога да отговоря така бързо, но ще се опитам. Едно от основополагащите твърдения, е, че ние нямаме ограничения. Например имаме специалист в сферата на физиката. Когато нещо от физиката не може да бъде доказано, то означава ли това, че то не съществува? Въпреки че доказателството се приема само чрез тези принципи. Ние всъщност крадем от всяка една дисциплина.
Доц. Й.Захариева :
Проф. Коен, моят въпрос към вас е: Как виждате и къде виждате мястото на лингвистиката и по-специално на лингвистичната прагматика в науката за информиране? Благодаря ви.
И. Коен:
Не знам какво означава тази лингвистична прагматика, но мога да ви кажа, че съм чел някои книги по лингвистика, тези на Джордж ... не мога да се сетя за името ... Лейкъф. Въпросът е, че схващам науката за метафорите като абсолютно фундаментална. Лингвистиката, също както казах и за психологията, е когнитивна наука. Една от областите, в които съм заинтересован е дезинформацията и неправилното разбиране на нещата, това са накратко моите сфери на интереси в лингвистиката.
Проф. Попова:
Като говорим за наука, всяка наука има предмет, ясно и точно дефинирана и обекти на изследване. Във вашата лекция вие повече изложихте обектите на изследване, но не дефинирахте точно предмета на изследване. Освен това известно е, че с предмета на изследване са свързани фундаменталните закони. Както за всяка една наука - кои са фундаменталните закони на науката за информиране? Кажете ни нещо за инструментариума, собствените методи на тази наука и какви са връзките на тази наука с другите информационни науки? Каква е разликата между Information Science и Informing Science? Благодаря ви!
Проф. И. Коен:
Има различни гледни точки по въпроса за това какво е наука. Вие дефинирате много добре едната от концепциите за наука. Бих я нарекъл академичната концепция за наука. Но по една друга дефиниция за наука – наука е всяко едно организирано знание. Това, за което говоря, не е нещо ново, това е просто един различен начин на мислене за това, как да обединим знанието. Ако мога да се върна назад, към примера със слона, от холистична гледна точка ще видим как реалността се събира в едно. Така и Informing Science иска да събере различните науки и различните гледни точки. Това удовлетворява ли ви?
Доц. С. Гълъбова:
Бих искала да помоля проф. Коен да ми даде малко повече информация за това, какво се прави по отношение на защитата на интелектуалната собственост на информационните продукти, защото точно информационните продукти са интелектуални продукти по същество.
Проф. И. Коен:
Въпросът за защитата на правата не е философски, а правен въпрос. Изискваме от авторите да раздадат правата за копиране на informing института, което покрива точно идеята ни. Даваме безплатно разрешение: това, че всеки един може да използва статията без пари и то без никакви проблеми. Авторът винаги може да я използва отново. Всички материали са безплатни, тоест всеки е предоставил правата за копиране на Института за информиране. Всеки може отново да ги използва в други публикации. Достатъчно е само да се спомене, че първото издание и за първи път материалът е публикуван и издаден в наши издания.
Проф. Д. Христозов:
Проф. Коен, признавам, че моята култура в това отношение е недостатъчна. Но съм особено привлечен от един експеримент, който проведохме тук. А именно да сближим мненията и разбирането по науката за информиране между вас, който се занимавате от дълго време с това, и други познавачи, и с нас, които сме малко по–аморфна маса в това отношение. Мисля, че се получи един добър резултат.
Какво виждам в основата на това, което предлагам? Виждам една знаменита философска идея за разбирателството, която трябва да се установява между различните групи хора. Но като изкушен в науката до известна степен, ще си позволя да споделя с вас един парадокс, който ми се набива в очите в момента. Нека да вземем за пример четири научни дисциплини. Няколко пъти останах с впечатление, може би заради превода, че говорим за обединяване в единно мнение на нашето разбиране. Ако комбинирате по две дисциплини, които са четири, вие ще получите шест двойки. И тогава, въпреки частичното разбирателство на относително ниво, в крайна сметка разнообразието остава. Може би ще се усложни. Това за мен е много впечатляващо за изследване. Повтарям: ако дисциплините са четири и ги комбинираме по две, ще се получат шест двойки. Във всяка двойка ще има някакво относително разбирателство, по–добро от началното за всяка отделна дисциплина по проблема, който се дискутира. За мен това е интересно за изследване. Аз ви благодаря, че ме подтикнахте да мисля в тази насока.
Проф. И. Коен:
Благодаря ви. Искам да стане ясно, че науката за информирането не е всичко. Аналогично, представете си лазерен лъч. С него можете да видите много-много надалеч в една съвсем малка област. Това е по–голямата част от това, което ние изучаваме. Лошо ли е? Не. Добро е, но ако искате да видите, къде точно стоите сега, това е малко по-различно и имате нужда от фенер. По същия начин науката за информирането казва, че ние обединяваме някои от тези различни области. Дисциплината събира няколко различни полета с този фенер. Науката за информирането е точно определена трансдисциплина, която обръща внимание на това, как да се използва информационната технология.
Сега ще подпиша тези сертификати за учредяване на Българското общество за Informing Science. Междувременно Елизабет иска да знае от кои институции присъстват хора, какви са техните проблеми, техните научни области и какви проблеми имат при използване на технологията, при информиране на техните потребители и клиенти.
Проф. Ел. Коен
Сигурна съм, че тук присъстват хора, които биха били от полза и самата среща спомага да се обменят идеи, решения. Някой да иска да сподели своите виждания, мнения, особено как информира студентите? Надяваме се, че тук в София, вие сте хората, които ще започнете да учите един от друг, споделяйки проблеми и решения. Ние разбираме, че не говорим за наука в традиционния смисъл на думата, но намираме начин да накараме хората да извършват научни изследвания заедно, независимо че са представители на различни дисциплини. Това прави работата изключително интересна.
В. Грашкина, директор на Националния център за информация и документация (http://www.nacid-bg.net/)
Моят интерес да бъда на тази лекция е провокиран от това, че ръководя Националния институт за информация и документация. Проблемите на използване на информационните технологии пряко ме вълнуват като информационен специалист. Много е трудно за кратко време да се обобщи това, което вълнува професионалисти, но - изхождайки от нашата практика, това, което аз бих поставила като първи проблем, е, че ние за съжаление не можем да ползваме най–новите съвременни информационни технологии в практиката си. Може би това води до известна апология в нашите професионални среди на технологиите. И може би, поне лично аз съм усещала, как се увличаме по това, че отдаваме много повече значение на технологиите и изпускаме момента, че те са просто едно средство, което трябва много добре да служи за целите на информирането. Именно това ми хареса в изложението, което чухме от проф. Коен. По отношение на обучението бих споменала, че може би у нас, в страната, в момента се поставят основите на електронното обучение. В най–смелите социологически проучвания се посочва, че 15 % от българите ползват интернет. Реалният процент е значително по-нисък. Хората, които идват на тази конференция, споделят информация. Много от хората, които го правят за първи път, не го правят както трябва. Вие имате предимството да се учите от това, какво другите са направили и от техните грешки. И това, което е хубаво да се направи, е да се сподели опитът, така че да не се повтарят грешките по този път, който другите вече са извървели.
Проф. Ст. Денчев:
Драги колеги,
Всяко добро нещо има край. Позволете ми да благодаря на проф. Коен и на г-жа Бети Коен, да благодаря на проф. Димитър Христозов за инициативата, за организирането на този work shop. Най–накрая да благодаря на нашата колега Здравка Костадинова за превода и на всички вас, които взехте участие в създаването на Българското общество по науката за информиране и в работата на днешния семинар. Закривам семинара, благодаря за вниманието!