ЗАПИСЪТ Е ДЕШИФРИРАН ОТ СТУДЕНТИТЕ ОТ ІІІ ББ, редовно обучение
П. Петров (водещ):
Уважаеми гости,
Очакваме идването на Академичния съвет на нашето училище!
(Аплодисменти)
Уважаеми господин Ректор,
Господин Папазов,
Г-н Министър - професор Стефан Данаилов,
Уважаема г-жо Захариева - зам.-мин. на културата,
Уважаеми г–н Станков, председател на Специализирания научен съвет по научна информация и информационни технологии!
Уважаеми ген. Живко Живков – директор на НСЖ,
Доц. Румен Марков - ректорът на Академията на МВР
Уважаеми господин Кмете - при нас е и кметът на град Каварна, обявен за мъж на годината,
Уважаема г-жо Областен управител (към областната управителка на Стара Загора г-жа М. Нейкова ),
(Аплодисменти)
Уважаеми членове на Академичния съвет,
Уважаеми преподаватели и служители,
Скъпи студенти,
Уважаеми гости!
Откривам официалната церемония по повод на удостояването на г-н Иво Папазов с почетното звание “доктор хонорис кауза “ на нашето висше училище. Добре дошли на тържеството!
(Аплодисменти)
Моля със ставане на крака да посрещнем знамената на Република България, на Европейския съюз и на нашето висше училище. (Звучи химнът на Република България.)
Благодаря.
Уважаеми гости и колеги,
През месец октомври т. г. нашето училище отбеляза 55-годишния си юбилей. С решение на Академичния съвет бяха наградени с почетни грамоти преподаватели и общественици. Предоставям думата на Ректора на СВУБИТ проф. дин Ст. Денчев да връчи грамотите на тези, които нямаха възможност да присъстват на юбилея на 18-и октомври.
(Аплодисменти).
Ст. Денчев:
Уважаеми господин Папазов,
Скъпи гости!
Няма да се обърна към министъра, защото него трябва да наградя пръв. Тази награда не е в качеството му на министър. Той винаги е бил с нашето училище още от неговото създаване Като председател на Комисията по култура в Народното събрание, а и преди това - винаги, когато се е налагало, той е помагал и посещавал училището. По случай 55-годишнината от създаването на Държавния библиотекарски институт, сега СВУБИТ, се награждава с почетна грамота професор Стефан Данаилов - Министър на културата на Република България, за съпричастност в осъществяване на мисията на училището за постигане на европейски и световни стандарти в образованието.
Ст. Данаилов:
Господин Професоре,
Благодаря от сърце, защото - Вие, скъпи приятелю, сте ми на сърце, а също и тези млади хора, които внесоха знамената и които ще завършат този институт. И си мислех какво трябва да се направи за тях. Ние трябва да обезпечим работното място на тези млади хора. И то такова, което на тях първо да им доставя не само радост, а и желание за повече и повече работа с хората, които ще идват при тях. Наистина, в контактите си из страната и - идвайки доста често във вашия институт - винаги сме говорили, какво трябва да се случи с библиотеките. Много ми се иска ние да бъдем световни – както каза и професорът - в нашите библиотеки. Желая Ви го от сърце. С всички сили, каквото мога, ще направя за вас и за вашите колеги в страната. Благодаря!
Ст. Денчев:
Уважаеми колеги,
Скъпи гости,
При създаването на едно училище, пък било то и висше, винаги има някой, който пръв дава идеята, който стои в основата на неговото изграждане. По този повод ректорът, тоест аз, награждавам с почетна грамота ст. н. с. Костадинка Калайджиева за основополагащата й роля при създаването на ДБИ. Тя е жената, която първа се е сетила да даде идеята за създаването на този институт преди 55 години.
К. Калайджиева:
Уважаеми випускници на това учебно заведение,
Щастлива съм, че навремето се сетих да създам този институт като първа задача в Министерството на културата, когато се създаваше отдел “Библиотеки”. Сега, при новите условия, той е страшно необходим, защото има информационно бедни и информационно богати общества. Нашето общество в момента е информационно бедно. Една основна задача, която стои пред всички нас, е да го направим богато. Благодаря Ви!
П. Петров:
Предоставям думата на доц. д-р Свободна Вранчева, председател на Общото събрание на висшето училище и завеждащ катедра “Информационни фондове на културното историческо наследство”, да представи господин Иво Папазов.
С. Вранчева:Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо зам.-министър,
Уважаема госпожо Областен управител,
Уважаеми колеги,
Уважаеми студенти,
Приятели и почитатели на Иво Папазов,
Дами и господа!
Имам привилегията и задължението да ви запозная накратко с основни моменти от творческия път на световно известния български кларнетист и музикант Иво Папазов – Ибряма, с артиста, разширил с творчеството си хоризонтите на българския музикален фолклор.
Роден в Кърджали през 1952 г. в семейството на потомствени музиканти, И. Папазов започва да се занимава с музика още от дете. От ранна възраст, от осемгодишен, той учи отначало акордеон, а после и инструмента на своя дядо – първия кларнетист на Тракия. Свири с баща си, като овладява инструмента с виртуозна техника. Едновременно с това той е ученик в Строителния техникум в Кърджали. През 1974 г., на двадесет и две години, той създава фолклорния състав и оркестър „Тракия”, с който развива своя репертоар – традиционен и със смесване на разнообразни стилове в свободни импровизации. Свири на сватбени празници, на национални и световни подиуми. Така се ражда неговата своеобразна «сватбарска музика», събрала богатството на българския фолклор, ритмични и звукови инвенции от джаза, музикални теми и интерпретации от балканския свят: български, македонски, турски, гръцки, цигански, сръбски. Поради произхода си и популярността си сред турското население през 1982 г. той е репресиран и работи в трудов лагер. Независимо от тези премеждия Ибряма се превръща в некоронован цар на сватбарската музика, става знаменитост сред българските студенти и интелектуалци. Големият български джаз музикант Милчо Левиев го среща с продуцента на „Пинк флойд” – Джо Бойд, който «отваря» световните сцени за Ибряма и неговата “Тракия”. Иво Папазов изнася многобройни концерти и турнета : концерти и турнета в САЩ, Канада, Великобритания. Записва със световни музиканти и звукозаписни компании. С албумите си Orpheus Ascending“ („Орфеус Аседин”) от 1989 г. и Balkanology („Балканолоджи”) от 1991 г., издадени от ”Ханибал рекърдс”, той разпространява българската фолклорна музика, като внася свой личен акцент и я прави неповторима. След политическите промени в България концертира из целия свят и работи в съвместни проекти със световно признати музиканти като Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Антоний Дончев, Ектор Зазу, Джони Грифин, Глен Велес, Арилд Андерсен, Калман Балог, Ива Битова, Сергей Старостин и др.
Свири на престижни музикални фестивали в Париж, Залцбург, Краков, Будапеща, Стокхолм, в Бруклинската музикална академия, в Двореца за изящни изкуства в Брюксел, Рони Скотс Лондон, Шлос Елмау и др. Световната преса пише суперлативи за него - The Guardian (Гардиан), The Washington Post (Уошингтън поуст), The New York Times (Ню Йорк Таймс). Известни музиканти и познавачи го оценяват високо.
По предложение на българската редакция на Би Би Си Иво Папазов е номиниран от делегатите на Международния форум за съвременна фолкмузика за новия си албум „Панаир” (2003) за конкурса “Световни музикални награди”. Той печели и наградата на публиката на този световен и оспорван конкурс през март 2005 г. За него гласуваха хора от цял свят, покорени от красотата на музиката и нейната балканска пъстрота, от звука на Ибрямовия кларинет и виртуозното му изпълнение. Националният музикален колорит на Иво Папазов и международната му концертна дейност, с която той се налага като световно известен фолк и джаз музикант, го превръщат в неуморен и талантлив разпространител на българското музикално наследство в традиционна и модерна интерпретация. Оценен от световната публика и критика, той е носител и на национални престижни награди - като Специалната награда на Българското радио за ролята си на посланик на българската музика в света, като „Златна значка” на Атлантическия клуб, голямата награда „Вдъхновение” на Десетия юбилеен салон на изкуствата. През октомври тази година стана почетен гражданин на Стара Загора.
Днес Иво Папазов получава признанието на академичната общност на СВУБИТ. Нашето висше училище като огнище на знание и обучение, на традиции и новаторство оценява високо приноса на Иво Папазов – Ибряма за популяризиране на музикалното ни културно наследство в съвременния свят, богат с разнообразни звуци и ритми. За виртуозното музициране и разпространяване на красивата българска и балканска музика. Академичният съвет му присъди почетната титла „доктор хонорис кауза”. (Аплодисменти)
П. Петров:
Благодаря Ви, доц. Вранчева. Предоставям думата на Ректора на нашето висше училище професор, доктор на икономическите науки, Стоян Денчев да прочете решението на Академичния съвет за удостояването на г-н Иво Папазов с почетното звание „доктор хонорис кауза”.
Проф. Ст. Денчев:
Уважаеми гости,
На свое заседание с протокол N4/ 28.03.2005 г. Академичният съвет реши да удостои с почетното звание „доктор хонорис кауза” трима велики българи: Антон Дончев, Любомир Левчев, Иво Папазов. На основание чл.30, ал.1 т.12 от ЗВО и чл.82, ал.7 от Правилника за организация, управлението и дейността на СВУБИТ, АС взе решение за присъждане на почетното звание „доктор хонорис кауза” на г-н Иво Папазов за големия му принос в запазването и развитието на българското културно наследство, в разпространението на българското музикално изкуство по света.
Позволете да връча на г-н Папазов почетната огърлица на „доктор хонорис кауза” на нашето училище. Има и още една грамота.
Разбрах, че вашият син - един от вашите синове, завършва средно образование. За моето училище ще бъде чест, ако той избере да учи тук.
П. Петров:
Уважаеми гости,
Следва академично слово, което ще произнесе г-н Папазов.
И. Папазов:
Искам да благодаря на проф. Денчев и на всички приятели и колеги, които ме уважиха тук. За разлика от другите доктори ще имам съвсем различно академично слово. Вие знаете как. Аз само мога да свиря.
Абе... човек, като почнат да го награждават, все едно че си отива, разбираш ли! (Смях.)
П. Петров:
В очакване на академичното слово, моля да станем на крака, отначало да посрещнем първите слова на Иво Папазов. (Ръкопляскания.)
И. Папазов:
Аз съм поканил дългогодишния си колега Нешко Весев. Заедно сме вървели от началото... и още продължаваме.
Н. Весев:
Благодаря! Да ти се връща!
И. Папазов:
Дай боже! Ами той и Веждито трябва да е сред нас, ама...
Глас от публиката:
Ще бъде, ще бъде.
И. Папазов започва академичното си слово. Из залата се разнася музиката, покорила световните сцени и завладяла с очарованието си много хора.
П. Петров:
Господин Папазов,
От името на ръководството на нашето училище и академичната общност, сърдечно ви благодаря за вашата изключителна музика и виртуозното изпълнение. Благодаря на всички присъстващи. Нека тези божествени мигове да останат в нашето съзнание. Те бележат една нова страница в историята на нашата алма матер. Г-н Папазов, моля ви, оставете вашия автограф в почетната книга на нашето училище! (Аплодисменти.)
Г-н Папазов, моля да прочетете какво сте написали.
И. Папазов:
Чувайте България и я обичайте!
П. Петров:
От името на г-н Ахмед Доган – председател на ДПС – има букет за Ибряма.
Ст. Денчев:
Уважаеми членове на академичното ръководство,
Има поздравления, които искам да прочета.
До г-н Иво Папазов от Президента на Републиката г-н Георги Първанов.
Уважаеми г-н Папазов,
Радостен съм да Ви поздравя по повод поредното признание, което получавате за своя принос към културното наследство на нашето отечество България, почетното звание “доктор хонорис кауза” на СВУБИТ. Към напълно заслужените суперлативи за Вашето блестящо музикално творчество, трудно могат да се добавят нови, неказани думи. Това, че изпълнител и инструменталист като Вас е изключително топло приет и ценен на световните сцени и фестивали, е гордост и признание за българското фолклорно изкуство и националната критика и култура. Звуците на Вашия вълшебен кларинет, огласили сватби и семейни празници, са толкова вълнуващи и заредени с духовна сила, колкото и оригиналните Ви импровизации, които предизвикват възхищение в големите концертни зали. Най-сърдечно, скъпи г-н Папазов, в навечерието на големите новогодишни празници Ви желая още много години живот и здраве. Продължавайте да дарявате всички ни с неповторимото си изкуство!
21.12.2005 г.
Георги Първанов, Президент на Република България
Има още едно приветствие до г-н Иво Папазов - Ибряма от кмета на община Кърджали г-н Хасан Азис.
Уважаеми г-н Папазов,
За мен е истинско удоволствие да Ви поздравя по повод връчването на почетното звание “доктор хонорис кауза” за приноса Ви към културното наследство на България и Вашите заслуги към СВУБИТ. Горди сме, че един от почетните граждани на град Кърджали е доказал своето родолюбие, и със своя талант и труд е допринесъл за развитието на доброто у хората. Пожелавам Ви лично от мене и от името на обществеността на Кърджали много здраве, много успехи, много творчески хъс и благоденствие. Вярвам, че ще продължите да работите все така всеотдайно. Вярвам, че Вашата музика ще продължи да разнася по цял свят името на България.
Кмет на община Кърджали, инж. Хасан Азис.
Жена от публиката иска думата.
П. Петров:
Разбира се, заповядайте!
М. Нейкова, областна управителка на област Стара Загора:
Изключително ми е приятно, че съм тук. От ръководството на община Стара Загора искам да предам личните послания на цялата старозагорска общественост и лично на д-р Желев, кмет на община Стара Загора. Аз не искам и няма да чета това, което тука са ми написали, но искам да кажа, че Стара Загора Ви обича. Стара Загора Ви очаква и Вие винаги ще бъдете за нас нашият Иво Ибряма! На добър път! Нови творчески изненади! Очакваме ги!
П. Петров:
Уважаеми гости, към края сме на нашето тържество. Господин Ректорът ще направи едно съобщение.
Ст. Денчев:
Преди приключване на тържеството моля всички, след като излязат знамената, да слезем долу. До входа на училището г-н Папазов ще посади борче за спомен от днешната дата. След което се надявам, че в двора или на първия етаж (там, където е удобно) може би ще изиграем едно – две хора и няколко ръченици под музиката на нашия почетен доктор Папазов. След това каня всички на чаша вино в негова чест. (Аплодисменти.)
П. Петров:
Уважаеми гости,
Моля със ставане на крака да изпратим знамената! (Звучи “Върви народе възродени”.) Благодаря на всички!
Закривам тържеството!