С решение на Академическия съвет Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии удостои с научното звание “Доктор хонорис кауза” министър-председателя на Република България г-н Симеон Сакскобургготски и министър-председателя на Македония г-н Владо Бучковски за приносите им в укрепването на културните и политическите контакти между двете страни, които бяха изтъкнати в словото на доц. д-р Мария Младенова. Дипломите и регалиите бяха връчени от ректора на СВУБИТ доц. д.ик.н. Стоян Денчев.

   В академичното си слово министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски говори за подписването на Договора за присъединяването на България към Европейския съюз и за радостта от факта, че кирилицата и българският език влизат в Европа.

   Министър-председателят на Република Македония г-н Владо Бучковски благодари за високата чест, оказана му от СВУБИТ и подчерта ролята на образованието, младите хора и университетите за развоя на демократичните общества.

   На церемонията присъстваха много депутати, министри и посланици.

   Удостоените с високото звание получиха много поздравления и цветя.

   И те като Антон Дончев и Любомир Левчев посадиха плодни дръвчета в двора на СВУБИТ.

• Представяне Симеон Сакскобургготски

• Представяне на Владо Бучковски

• Слово на Владо Бучковски

• Слово на Симеон Сакскобургготски

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА
Г-Н САКСКОБУРГГОТСКИ И Г-Н БУЧКОВСКИ,
ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПОСЛАНИЦИ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, СЛУЖИТЕЛИ,
СКЪПИ СТУДЕНТИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ!

Симеон Борисов Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в София. Син е на цар Борис ІІІ и царица Йоанна.
На 28 август 1943 г., след внезапната смърт на цар Борис ІІІ, едва 6-годишен се възкачва на престола. През 1946 г. цар Симеон, сестра му княгиня Мария Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, нашият цар Симеон ІІ заминава в половинвековно изгнание.
През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на българското царско семейство.
През 1962 г. Негово Величество Симеон ІІ сключва брак с испанската принцеса доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. Имат пет деца – четирима сина и една дъщеря.
През 1996 г. Симеон ІІ се завръща в България след почти 50-годишно изгнание. Освен родния си български език, говори отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.
На 6.ІV.2001 г. той декларира желанието си да се установи в България и да работи активно, като приложи целия си натрупан през годините на изгнание опит и използва всичките си създадени контакти за просперитета на България.
След категоричната победа на Националното движение “Симеон Втори”, на 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски положи клетва като министър-председател на Република България, след като спечели безапелационно парламентарните избори.
Със своето поведение министър-председателят на България доказа, че е не само ярко, но и качествено ново политическо явление. Наложи нов светски етикет за поведение в политическото пространство, и като многорък Шива пое твърде много задължения, свързани с настоящето и бъдещето на България.
През 2001 г. гръцката бизнес общност го избра за “Икономическа личност на годината”.
Член-кореспондент е на Университета в Болоня, който е сред най-старите университети в Европа.
На 25.04.2005 г. българският премиер подписа Договора за присъединяването ни към Европейския съюз, който посвети на българската младеж, тъй като в действителност тя ще продължи европейската интеграция, ще развива идеалите на обединението и ще допринесе за триумфа на единството на мира и на развитието на Европа през ХХІ век.
В началото на май т.г. италианската фондация “Заедно за мир”, която е под патронажа на президента на Италия Карло Чампи, присъди най-високото си годишно отличие на министър-председателя на България.
И понеже сме Висше училище по библиотекознание, бих искала да отбележа пиетета към книгата в династията на Кобургготите, доказателство за което е и огромната лична библиотека с книги на много езици и от много страни, притежавана от фамилията на българските царе – Фердинанд, Борис ІІІ и царица Йоанна, принц Кирил, княгиня Евдокия, която остава в България след заминаването на семейството през 1946 г. за Египет.
Специалистите наричат царската библиотека “рая” на библиофилите. Биографията на Магелан с лично посвещение от Стефан Цвайг, щампован автограф от френския философ и математик Блез Паскал върху луксозно издание на неговите съчинения, стотици книги с лични бележки на царя и царицата, детските книжки на Мария-Луиза и Симеон с илюстрации и автографи от най-големите български и европейски художници, всички с екслибриси – това е малка част от уникалната семейна библиотека.
Със съдействието на ръководството на ЦБ на БАН, днес ние сме изложили тук някои редки и ценни издания от царската библиотека.
От древността до днес, големите държавници – от Ашурбанипал и Птолемеите до Франсоа Митеран, Джордж Буш и Владимир Путин – винаги са покровителствали библиотеките и са се увековечавали със строителството на значителни библиотеки, както и чрез приоритетното им осигуряване със средства.
Много ми се иска и у нас библиотеките, библиотекарската професия и библиотечното законодателство да се развиват под личния патронаж на министър-председателя на България, за да влезем в Европейския съюз като желани и достойни партньори.
Амин, дай Боже!

27.05.2005 г. доц. д-р Мария Младенова

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА
Г-Н САКСКОБУРГГОТСКИ И Г-Н БУЧКОВСКИ,
ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПОСЛАНИЦИ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА АКАДЕМИЧЕСКИЯ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, СЛУЖИТЕЛИ,
СКЪПИ СТУДЕНТИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ!

Д-р Владо Бучковски е роден на 2 декември 1962 г. в Скопие. През 1986 г. завършва право, а през 1991 г. защитава докторат на тема “Римското и съвременното заложно право”. От 2003 г. е професор по право в Юридическия факултет на Университета в Скопие. Женен е и има 2 деца.
В периода от 1998 до 2000 г. д-р Бучковски е член на Държавната избирателна комисия, а от 2000 до 2001 г. е председател на Градския съвет на Скопие. От май до ноември 2001 г. е министър на отбраната в коалиционното правителство на Македония.
Като ръководител на един от ключовите ресори на правителството той допринася за запазване на териториалната цялост и суверенитета на Република Македония и за намиране на политическо решение на конфликта, с цел да се възстановят мирът и стабилността на страната.
През есента на 2003 г. д-р Владо Бучковски е председател на Правния съвет на Министерския съвет на Република Македония. През ноември 2004 г. е избран за лидер на Съюза на социалистите в Македония и му е поверен мандат за сформиране на ново правителство. На 15 декември 2004 г. представя пред парламента в Скопие състава на новия си кабинет.
На 11 март т.г. Международната асоциация на педагозите за световен мир в Ню Йорк му присъди световната награда “Гранд при” като признание за неговата огромна хуманитарна дейност и приноса му към постигането на напредък в световния мир. Наградата се състои от три отличия – “Гранд при”, златен медал и диамантен гълъб.
Благодарение на д-р Владо Бучковски и на президента на Република Македония г-н Бранко Цървенковски нашите двустранни отношения рязко се подобриха. Знак за това са и двата културни центрове, открити в Скопие и София.
Само преди няколко дни в Македонския културен център в София се състоя премиерата на първия брой на сп. “Литературни Балкани”, чието мото е: “Всеки може сам, но по-добре е заедно със съседите”. В него са публикувани в превод от македонски език творби на тринадесет от най-значителните съвременни поети и писатели на Македония.
Убедена съм, че академичната общност на нашето училище много бързо ще тръгне по свои пътеки на сътрудничество с водещите библиотеки на Република Македония, със Съюза на македонските библиотекари, а също и в сферата на библиотечното образование и информационните технологии, които са сърцето на информационното общество. Нека тръгнем заедно към него, защото всеки може сам, но по-добре е заедно със съседите.

27.05.2005 г. доц. д-р Мария Младенова

ОБРАЌАЊЕ НА ПРЕТСЕДАТЕЛОТ НА ВЛАДАТА НА РМ
Д-Р ВЛАДО БУЧКОВСКИ НА СВЕЧЕНОСТА ПО ПОВОД
ДОДЕЛУВАЊЕТО НА ПОЧЕСНОТО ЗВАЊЕ
“ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА”
ОД КОЛЕЏОТ ЗА ИНФОРМАТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ
СОФИJА, РЕПУБЛИКА БУГАРИJА

Ваша Екселенциjо господине Премиер на Република Бугариjа,
Почитуван Ректоре,
Почитувани членови на Академскиот совет,
Почитувани професори, вработени, студенти,
Дами и господа,

Ми преставува посебна чест што во моjата биографиjа ќе можам да го додадам и почесното звање “Доктор Хонорис Кауза”, кое ми го доделува Колеџот за информативни технологии од Софиjа. Како човек од науката знам колкаво значење има едно вакво признание. Уште повеќе ме радува фактот што ова звање го добивам истовремено и со моjот колега Премиерот на Вашата земjа Неговата Екселенциjа Сакскобургготски.
Да се добие оваа титула од Колеџ каде се образoваат голем броj на млади луґе е навистина голема привилегиjа. Образованието, пред се универзитетите, се клучната алка во развоjот на демократските општества. Ова го кажувам затоа што и самиот како универзитетски професор имам прилика да учествувам во создавањето на нови млади, по европски терк скроени, кадри. Тие се иднината на нашите земjи и токму тие треба да jа продолжат традициjата во градењето на динамичните интеграциони процеси во рамките на регионот и Европа како целина.

Почитувани,

Овоj настан на коj денес присуствуваме уште еднаш ги потврдува отворените приjателски односи меґу соседите кои веќе подолго време ги развиваат Македониjа и Бугариjа. На овоj начин преку образованието, но и културата наjлесно се уриваат граничните бариери меґу двете земjи. Но, ова е уште еден доказ дека сите заедно сме подготвени да jа градиме нашата европска иднина.
Токму тоа не учи дека приjателството и соработката се наjдобрите модели со кои можеме да стигнеме до целта – влез во големото европско семеjство. Бугариjа е на прагот на таа цел, а Македониjа е на реален пат да го добие статусот држава кандидат. Сигурен сум дека искуството што Вие го имате може многу да ни помогне во достигнувањето на европските стандарди.

Почитувани студенти,

Вие од овоj регион jа имавте можноста да ги почуствувате благодетите од симнувањето на Шенген завесата. Македонската влада забрзано работи и студентите во нашата земjа од 2006 година да можат слободно да патуваат низ градовите на нашата идна заедничка Европа. Вие студентите се надевам дека ќе дадете наjголем придонес за елиминирање на сите бариери доколку сеуште се присутни на образовен, културен и комуникациски план.

На краjот би сакал уште еднаш да се заблагодарам на честа, доделуваjќи ми го ова почесно звање. Како знак на благодарност, дозволете од името на Република Македониjа, и од свое лично име да Ви подарам неколку книги, преку кои вашите студенти ќе можат да дознаат повеќе за нивниот сосед Македониjа.

Ви Благодарам.

Слово на Симеон Сакскобургготски

./includes/img/В./includes/img/ тези тържествени минути искам да споделя с вас радостта си от удостояването ми с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии.
Благодаря за високата чест на цялата академична общност на училището, на Академическия съвет и лично на ректора.
Аз зная, че вашият институт има дългогодишна история и че вие имате планове да го обновите и да го изведете на още по-високо стъпало в неговото развитие. И днес, идвайки за пръв път тук, виждам, че вашето училище е съвременно висше учебно заведение – уникално по своя характер, по специалностите, които предлага на студентите, уникално не само у нас, но и в Европа, тъй като съчетава по неподражаем начин традиционните ценности на книгата с модерните информационни технологии.
Органично и естествено училището се вгражда в европейското пространство за висше образование.

Уважаеми госпожи и господа,

През последния месец се случиха събития, които ще определят пътя на България за много десетилетия напред. На 25 април подписахме в Люксембург Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, а на 11 май – Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий, Договорът беше единодушно ратифициран от Народното събрание. Неизмерима е радостта ни, че кирилицата и българският език влизат в Европа. По този начин се оценява по достойнство приносът на нашето отечество в културната съкровищница на света.
Аз посветих подписването на историческия документ на младежта, на вас – младите хора, с вярата, че вие ще изградите по-добро бъдеще на България, ще реализирате мечтите на поколения българи. На вас – първостроителите на информационното общество, на вас – гражданите на България и на Европа, възлагаме нашите надежди.

Европа е релефно очертана върху географската и историческата карта на света. Но тя не е затворена в себе си. Днес Европа има уникалния исторически шанс не само да изгради в границите на континента справедлива и хуманна човешка общност, но и да даде модел за устройството на утрешния свят върху началата на общочовешките ценности и идеали.
Сред мечтателите за Европа на братството се извисява фигурата на великия мислител с блестящ интелект Еразъм Ротердамски. Роден в Нидерландия, страстен проповедник на хуманизма, виден представител на Ренесанса и Реформацията, Еразъм Ротердамски олицетворява разума и съвестта на онази Европа, която се отърсва от оковите на средновековната схоластика и догматизма и търси нови пътища за човека, за преодоляване на враждата и омразата, за изкореняване на братоубийствените войни, за възцаряване на универсалния мир.
За Еразъм казват, че той се опитва да обедини Европа чрез духовния меч и да реализира онова, което Цезарите и Карл Велики не успяват да постигнат с оръжие.
“Първият съзнателен европеец”, както го нарича неговият биограф Стефан Цвайг, не признава превъзходството на една нация над друга, а вярва в тържеството на разума и справедливостта. Ядрото на убежденията, дълбоко вкоренени в душата на мислителя Еразъм Ротердамски, е идеята за обединена в духа на хуманизма Европа. Еразъм си заслужава световната слава, защото “пръв е посочил със своето литературно творчество пътя на хуманистичната идея в света – идея съвършено проста и същевременно вечна: върховна задача на човечеството е да става все по-хуманно, все по-одухотворено”.
И ако тогава, преди пет столетия това изглежда утопия, днес Европа, облагородена от разума, има историческия шанс да сбъдне пророчествата на гениалния мислител.
Съвременници на “първия съзнателен европеец” днес сме ние, които по волята на съдбата градим основите на общия европейски дом.
Съвременници на хуманиста в идните години ще бъдат новите поколения европейци, които ще вкусят от щедрите плодове на осъществената вековна мечта.

Уважаеми госпожи и господа,

Да, идеята за обединена Европа е прекрасна, защото поставя в центъра на проблема Човека; защото е вдъхновена от мисълта за преодоляване на трагичното разделение между народите.
Съвременният свят се променя пред очите ни. Сякаш върху гигантски екран се извършва грандиозно историческо действие, в което участваме и ние. Рухват стари кумири, появяват се нови. Берлинската стена беше съборена, но друга, невидима преграда стои между някогашните политически противници: икономическото неравенство. Светът се раздира от противоречия и конфликти. Кошмарът на тероризма тегне над всички. Неравенството между отделни държави и между хората е заредено със социално напрежение. В някои от развитите страни се развихря ксенофобия. Екологичната катастрофа не е мираж.
Като част от този нестабилен свят Европа е изправена пред трудното решение какво общество да изгражда в бъдеще.
Ще съумее ли Европа, татуирана с две световни войни през миналия век, да изгради модел на човешката общност и да даде нужния на света пример за единно политическо, икономическо, културно и информационно пространство? Ще осъществи ли толкова необходимия диалог на културите в името на хуманизма и благоденствието на човека? Ще извиси ли общочовешките ценности над всички национални и други предразсъдъци?
Това са въпросите, които чакат отговор.
В историята често се е случвало идеалът и реалността да се разминават драматично.
Всички ние работим и ще продължаваме за работим за Европа на бъдещето.
Ние сме убедени, че изграждането на нова цивилизация, на едно модерно общество с обърната към човека икономика, с плуралистична демокрация и уважение на човешката личност трябва да включва всички европейски територии без дискриминация на нито една от тях.
И нека още веднъж да си припомним, че днес отново се налага изводът за изключителния исторически шанс на Европа да създаде модел за по-справедливо устройство на света, привличайки в единна орбита както старите, така и новите демокрации на Изтока.
Няма съмнение, че глобализацията и интеграцията ще се осъществят върху философията на хуманизма, разбиран в традиционен и в съвременен смисъл. Традиционният и съвременният хуманизъм като философия на европейската интеграция признават единствено йерархията на общочовешките ценности.
Европейското единство ще се реализира върху основата на равноправието и диалога при зачитане на националния суверенитет на всяка отделна държава.
Предизвикателството пред нас се нарича нов европейски ренесанс!

Актуалният момент е удобен повод отново да си припомним великото дело на славянските първоучители Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската азбука, на която днес пишат 300 милиона хора, населяващи Белорусия, България, Македония, Русия, Сърбия и Черна гора, Украйна и други страни. Те също се вписват в единното европейско пространство.
Върху основата на тази писменост в България разцъфтява Златният век на книжнината и изкуствата. През 867 г. папа Адриан ІІ признава официално славянските книги и посвещава братята и техните ученици във висши духовни санове. Признаването на славянската писменост от папата е голяма победа на Светите Кирил и Методий срещу фанатизираните триезичници, които отстояват тезата, че словото Божие може да се проповядва само на три езика – еврейски, гръцки и латински. По този начин в Европа възниква друга цивилизация – славянската. Така още през втората половина на девети век Светите братя Кирил и Методий приобщават българския народ към европейския и световния културен ареал.
Провъзгласяването на равноапостолите Кирил и Методий за съпокровители на Европа през 1980 г. от папа Йоан Павел Втори ни легитимира като народ с достойни приноси в световната културна съкровищница.

Уважаеми господин Ректор,
Драги членове на Академическия съвет,
Ваше превъзходителство господин Бучковски,
Уважаеми гости,
Уважаеми преподаватели, служители и студенти,

Още веднъж благодаря за високата чест да бъда удостоен с почетното научно звание “Доктор хонорис кауза” на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии.
Този ден е паметен в моя живот, защото тук сме заедно с г-н Владо Бучковски, министър-председателя на Република Македония.
Пожелавам на всички вас здраве, бодрост и дълголетие, а на училището – още по-честита бъднина!


27.05.2005 Симеон Сакскобургготски